Ириси

Ирисите са едни от най-интересните и разнообразни по багрите си многогодишни цветя.За постигнете най-доброто при отглеждането им ще ви запознаем с основните правила .

РАЗПОЛАГАНЕ
Ирисите не обичат да са в претъпканата компания на други цветя.Те се нуждаят от открито място ,където могат да чувстват повея на бриза.За да цъфтят добре ирисите имат нужда от поне шест часа слънчева светлина.

ПОДГОТОВКА НА ПОЧВАТА
Ирисите са лесни за отглеждане в лека,добре дренирана почва.Те мразят тежки и глинести почви,които са предпоставка за бактериални проблеми.Предпочитат почвата да е алкална или неутрална.Ако почвата ви е тежка,добавете горска листовка или градински компост.Почистете мястото предварително от многогодишни плевели След като коренищата на ирисите се разрастнат е трудно плевенето им от плевели като троскота и др.

ЗАСАЖДАНЕ
Ирисите се садят наесен .Височините на отделните сортове варират,така че разполагайте по-високите по отзад.Садете растенията на 40 сантиметра едно от друго.Добавете около коренището около 1 л .комбиниран минерален тор.Никога не добавяйте оборски тор,амониева селитра или други богати на азот торове,защото вредят на растежа на ирисите и водят до бактериални проблеми.Садете ирисите така че коренището да се подава над почвата.Ако ги заровите под почвата могата да се разболеят или да не цъфтят.Не се притеснявайте ,че новозасадените растения изглеждат нестабилни.След по-малко от месец те ще са оформили здрави корени.Поливайте веднъж седмично до края на октомври,ако времето е сухо.

ПРОЛЕТНИ ГРИЖИ
През зимата листата на ирисите умират.Напролет почистете и изгорете старите листа.След като новите листа достигнат около 15 см,разпръснете малко калиев и фосфорен тор наоколо. В средата на май тези весели кокетки ще ви дарят с прекрасната гледка на пъстроцветните си ароматни цветове.

ЛЕТНИ ГРИЖИ
След цъфтежа отрежете всички цветоносни стъбла.Не режете обаче листата,те са необходими за растежа на нови ризоми.

ПОЛИВАНЕ
Ирисите се нуждаят от редовна влага преди цъфтежа и след разделяне на коренището.През горещите летни дни поливайте поне веднъж седмично,за да се образуват нови ризоми,които ще цъфнат следващата година..Поливането да става от ниско, а не с разпръсквач,ако е възможно. Ирисите трябва да се разсаждат поне веднъж на три години.Иначе се разрастват прекалено много и започват да си пречат Коренищата трябва да се извадят и да се разделят към края на лятото oтрежете и отстранете тези части,които са цъфтели.Те са безполезни,защото макар и да са в добро състояние,няма да цъфнат отново.Нарежете коренището на части,като всяка част да има по едно здраво листо.Отрежете листата на около 20 см.,а коренчетата на 8 см.Ако садите новите ризоми на място,където преди е имало ириси,задължително изкопайте почвата на 30 см дълбочина и я заменете със свежа почва.

БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ
Ирисите се нападат от градинските охлюви,отстранявайте ги редовно.Основният проблем са бактериалните болести.Но ако спазвате стриктно правилата за засаждането и отгле ждането тези проблеми могат да бъдат предотвратени.

Камелия

Макар и капризна камелията е всепризната красавица,без конкуренция с лъскавите си вечнозелени листа и красивите си цветове.Камелиите достигат височина до 3-4 метра и се обкичват с цветове през март и април.
Когато си купувате камелия си помислете добре къде ще я разположите.Идеалното място е на сянка,близо до стена или защитено от други храсти,за да е заветно.Студените ветрове и слани могат да увредят повредят цветните пъпки.Този храст се чувствува най-добре на леки,добре дренирани ,кисели почви .Така,че ако почвата ви е тежка,алкална или варовита,направете предварителна подготовка. Изкопайте дупка най-малко 60 на 60 сантиметра.Пригответе си почва ,като смесите кисел торф,горска листовка или градински компост и малко оборска тор. Веднъж засадена на камелията и се отразява много добре ако всяка пролет се мулчира около стъблото с дървесни кори,борови иглички или торф,така се запазва по-добре влагата. Подхранването с минерални торове става между април и септември.От април до юни ,веднъж на всеки две седмици подхранвайте с богат на азот тор,а от юли до септември с богат на калий и фосфор тор.
Много е важно редовното поливане през горещите летни месеци,защото засушаването води до опадване на цветните пъпки.По принцип редовното подрязване не е необходимо,но може да се направи след цъфтежа за сгъстяване на короната.

Магнолия

За народите от Източна Азия знак за настъпването на пролетта е цъфтежа на магнолиите.Облаци от бели,розови,цикламени и лилави цветове покриват целите дървета.Гледката е неповторима.Днес може да видим тези екзотични принцеси ,все по-често и в нашите градини. Съществуват много видове магнолии.Някои израстват като големи дървета,например Magnolia soulangeana. Други пък са храстовидни,като Magnolia Susan. Магнолиите се развиват добре на кисели,леки,добре дренирани почви.Кореновата им система е плитка,така че не садете и не прекопавайте близо до корена.Ако почвата ви е варовита и тежка,необходима е предварителна подготовка.Изберете си слънчево,заветно място и изкопайте голяма дупка,най-малко 60 на 60 см.Пригответе си почва от листовка или градински компост, кисел торф и малко угнила оборска тор.Веднъж засадена ,за добър растеж и обилен цъфтеж на магнолията е необходимо редовно торене по време на вегетацията.През април и май торете с торове богати на азот.През юни ,юли и август се залагат цветните пъпки,тогава торете с торове богати на калий и фосфор.Не е необходимо подрязване.През лятото поливайте редовно и мулчирайте с мулч от дървесни кори,едър торф или борови иглички за запазване на влагата.

Дървовидни божури

Дървовидните божури произхождат от Китай.Там са започнали да ги отглеждат още преди 2-3 хиляди години.Божурите са дълголетни растенияТе са основен елемент в озеленяв ането на китайските императорски дворци.Там и днес могат да се видат достолепни стогодишни растения ,скрили сякаш в големите си ароматни цветове историята на древен Китай.
Дървовидните божури се различават от тревистите по вдървенелите си стъбла,които не загиват през зимата.На височина достигат около 2-3 метра. В Европа тези красиви храсти са донесени от Сър Джоузеф Банкс през 18 век и бързо се превръщат в атракция,за която хората плашат луди пари. Дървовидните божури имат място и в нашите градини,където ще внесат една различна атмосфера.Ако решите да ги отглеждате,изберете място най-добре на слънце или лека сянка.
Подходящи са добре дренирани,но същевремено богати почви.Ако почвата ви е лека и песъчлива,добавете чернозем и оборска тор,а ако е тежка-листовка,пясък и торф. За да се развиват правилно и да цъфтят добре на божурите им е необходимо добро торене.Избягвайте богатите на азот торове,торете най-добре с комбинирани торове веднъж на всеки две седмици от март до септември.Поливайте обилно през горещите летни дни.През първите години след засаждането растенията се развиват бавно,но веднъж установени бързо ще израстнат.
Подрязването се прави през февруари.Отрязват се мъртвите клони до здрава пъпка.Ако стъблата са малко и прекалено дълги,отрежете някои от тях ниско от основата.На следващата година ще се образуват много нови стъбла,които след година -две ще започнат да цъфтят.

Клематиси

ЗАСАЖДАНЕ
Полейте добре клематиса преди засаждане.Ако садите до стена или ограда ,дупката да е поне на 30 см. От основата.Ако садите до дърво или храст,садете,ако е възможно от северната страна на 10 -12 смл от ствола,като опрете опорната конструкция на клематиса на дървото.
Без значение каква е почвата ви ,тежка или лека ,кисела или алкална трябва да я подобрите преди засаждането.Клематисите имат чувствителна коренова система и не се развиват добре в тежки,прогизнали почви.Осигурете им оцедлива и добре дренирана почва.

ЗАСАЖДАНЕ
1.Пригответе си смес от компост,оборска тор,торф и листовка.
2.Иэкопайте си широка и дълбока дупка,такаче най-ниския стъблен възел да остане заровен под почвената повърхност.
3.Насипете малко от подобрената почвена смеска в изкопаната дупка.Пръснете шепа минерален тор и размесете с пръстта.
4.Изкарайте клематиса от саксията ,много внимавайте да не повредите стъблата,разхлабете корените,ако са на стегната топка,това окуражава доброто вкореняване.
5.Поставете клематиса в дупката и запълнете внимателно с пръст,като я уплътнявате внимателно с ръка.
6.Полейте добре.Голяма лейка вода 1-2 пъти седмично е по-добре от чаша вода всеки ден.
10.Ако клематисът ви е посаден на припек,където основата му е огрявана продължително време от слънцето,поставете някакъв мулч от камъни или дървесен чипс,или засенчете като засадите ниски тривисти растения.Това ще пази корените хладни.

РЕЗИТБА
Според резитбата клематисите се делят на три групи.
1-ва –Стегнато подрязване-силна резитба след цъфтежа.Така се контролира силния растеж .Режете една трета от дължината на всяко разклонение .Винаги режете над двойка силни и здрави пъпки.
2-ра –Лека резитба.Прави се рано напролетЛеко подрежете връхчетата над двойка силни пъпки на около 15-20 см.2-3 от стъблата подрежете силн оза да се появят нови стъбла от основата.Лятото след цъфтежа подрежете всички стъбла на височината на талията.При застаряващи растения се прави еднократно силно подрязване на цялото растение.
3-та-Силна резитба.-Прави се всяка пролет Март-Април.Отрежете всички стъбла на 50-60 см. От земната повърхност.Режете над двойка силни и здрави пъпки.Отрежете мъртвите стъбла на равнището на земната повърхност.

ПОДХРАНВАНЕ
След като подрежете подхранете с малко оборски тор и шепа комбиниран минерален тор,като го пръснете около основата ,след това внимателно прекопайте и полейте.През А прил или Май,веднъж на две седмици подхранвайте с тор,богат на поташ(калий)

БОРБА С БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ-www.greengardener.co.uk
Клематисно повяхване-Ако забележите повехнали стъбла и листа ,отрежете ги до равнището на земята.
Клематисна мана-Покафенели листа,като изгорени.Пръскайте с подходящи фунгициди стъблата ,листата и повърхността около корените.
Някои клематиси като Florida вечнозелените като Armandii,Chirosa –обичат завет и имт нужда от зимна защита.

Рододендрони

Рододендроните са сравнително нови обитатели на нашите градини.Те придават колорит със свежите си, многоцветни багри на градинския пейзаж през пролетта .Рододендроните и азалиите са от едно семейство.Различават се по това ,че рододендроните са вечнозелени,докато азалиите биват и листопадни.Листата и цветовете на рододендроните са по-едри.На височина могат да достигнат до 4 метра но има и джуджета,които не надвишават 50 сантиметра.Преценете добре мястото,където ще посадите новозакупените растения.
Най-добре е на сянка.И наче растенията са напълно зимоустойчиви.Рододендроните са бавнорастящи храсти.Предпочитат киселите ,добре дренирани почви.Ако почвата ви е алкална, направете си предварителна подготовка.Изкопайте дупка най-малко 60 на 60 см.Пригответе си смес от кисел торф,листовка или градински компост и малко оборска тор.
Рододендроните имат плитка коренова система и ако не се поливат добре ,могат да се засушат.Не допускайте това,особено през първата година след засаждането,зада може растението да се адаптира към околната среда.През лятото мулчирайте с дървесни кори,едро нарязан торф или борови иглички. За да имате здрави и обилно цъфтящи храсти,необходимо е редовно торене с комбинирани минерални торове.На пазара вече има и торове,специално за рододендрони. Подрязване не се прави,защото пъпките за следващия цъфтеж се залагат по върховете на клонките.Прецъфтелите цветове се премахват с ръка,не се режат.

Японски клен

Acer Palmatum или японския клен е едно от наи-любимите и атрактивни дървета ,използвани в озеленяването.Това са малки,листопадни ,студоустойчиви дървета.-знакова фигура в японската градина.Представляват чудесна гледка през почти всеки сезон на годината-разперили деликатните си ,длановидни листа,грациозни и спокойни-те са олицитворение на японския култ към хармония и красота.
Това са наистина миниатюрни дървета,има под метър,други достигат около два ,но и най-високите не надвишават четери метра.Селекционирани са най-различни сортове,с различен цвят и насеченост на листата.Поради своята компактност са много подходящи за малки градини или за отглеждане в контейнер.Предпочитат леко кисели,песъкливи почви ,с разумно количество органична материя.Ако почвата ви е тежка или алкална,добавете торф,пясък и листовка.Кореновата система е плитка.Кленовете се нуждаят от някаква сянка,която да ги защитава от силното обедно слънце.Ако обаче са на твърде дълбока сянка,червенолистните сортове не могат да постигнат така характерният си интензивно червен цвят.

Ето някои от най-популярните сортове;

Ariadne-меденочервени напролет листа,които лятото се променят в пурпурни с розови нюанси.
Acer Palmatum Atropurpureum-яркочервен през пролетта и лятото,последвано от златисто-оранжево и червено през есента.
Beni-Schichi-Henge-зелени листа,поръбени с бяло и розово.
Bloodgood-много тъмно-виненочервени листа.
Dissectum Garnet-малки,дълбоко нарязани листа в пурпурночервено.
Emerald Lace-Много финни,изрязани като дантела зелени листа,променящи се в оранжево-червени на есен.
Katsura-жълто-оранжеви листа.
Osakazuki-зелени листа,които обaче наесен са с най-впечатляващата огненочервена портрети.